Битките - нека останат само в книгите.

 ...или на екрана.

Леле, какъв старт на събитията само, нали?

Привет, днес ще си говорим за битки. Какви битки? Грубо казано, два вида:

Първо: битките в реалният свят.

Второ: вътрешните битки.

1. Битките в реалния свят

Сред струните на времето са се водили много войни с всевъзможни цели, най-вече за владение на земя или на религиозна основа. Милиони хора са загинали, много животи отдадени във името на родина или на какво ли още не. Самата ни страна е паднала в робство във война, и е освободена от такава. Но нека не се гмурваме толкова много в историята сега.

Модерното общество или поне много от модерните семейства имат тенденцията да преписват насилието на децата и младежта като породено от видео игрите. Нали се сещате, тези, които са изпълнени с насилие, битки и войни. О, боже, колко по-спокойни бяха времената, когато с тебешир си играехме на дама пред блока, нали? Е, да, бяха хубави времена, но грешката си е грешка и не мога да не човъркам в тая рана, докато не представя проблема и не изясня решенията.

Колкото и да не се нрави на много възрастни, ще ви разочаровам със следните си думи: много грешите. Сега, не съм светец и гуру, аз самият играя игри, но имам способността да гледам възможно най-отдалечено на общата картинка, чрез което виждам доста добре отговорите.

Първата видео игра е създадена през 1958 година, а първата война - мисля, че много по-рано. Как мислите вие? Хм? Какви изводи си правим тук?

Аз съм отраснал без компютър и в училището съм имал много сдърпвания и боеве. Защото някои деца не са възпитани добре и решават да си го изкарат на други.

Бой има на много места. В книги, в игри, на екрана и така нататък. Защо не си останат там? Това искам аз. Да си останат там. Колко простичко звучи. Но защо толкова простичко нещо е непостижимо? Отговорът се побира в една единствена дума: алчност.

Всеки я има в малка или голяма степен. Въпросът е колко я излива върху другите и какъв импакт оставя след себе си. Някои хора, обаче, просто нямат насита и преливат чашата, та чак се оливат и опияняват. Нека не се измествам към политика, че тази статия ще се удължи стократно. Това, което пиша тук си е личен дневник. Не е нужно да го взимате присърце. 

Аз лично обичам да играя игри с битки, кръвопролития, да не кажа бруталии, но в реалния живот съм абсолютен пасифист. Като изключим предучилищна възраст, където бях много боен, не съм наранил човечец, нито мен ме е наранявал физически някого, та ето просто една гледна точка, над която да помислите. Искам този свят да се развива към по-добро, и ако и вие искате същото, правете такова, или ако не ви се прави, поне не пречете на тези, които искат да правят такова. 

2. Вътрешните битки.

Може да звучи налудничаво, но един от най-добрите начини да се предотвратят битките навън е да спечелим тези вътре. Какво са вътрешните битки ли? Това са менталните лабиринти с препятствия, с в които се оплитаме всеки божи ден. Това е умственият ни товар, който тегне над нас във всеки един момент. Битката между ума и сърцето, между съвестта и егоизма. 

Чували ли сте една стара индианска поговорка за двата вълка? Доброто и злото в нас са като два вълка. В крайна сметка печели този, който храните. 

Как се печели вътрешната битка?

Без да разпъвам локуми ще вметна следното: Отдалечаване от типичният градски шум и оставане за мъничко насаме със себе си спомага за подреждането на мислите в главата ни. А когато умът е по-спокоен, тогава и животът ще придобие такъв вид. За по-подробно описани практики, винаги имате чичо Гугъл на разположение. Аз давам само въвеждаща крачка. Една идея.

Да бъде мир.

- Последния.