Живей така, че да нямаш нужда от почивка

Каква ирония е, че пиша тези думи, докато се намирам на кратка двудневна почивка. Но все пак, и аз съм нашит донякъде в матрицата, та... нека видим за какво иде реч по-надолу.

[ Art: Choices 2017 by Ascending Storm ]

За всеки животът е различно нещо. Всеки има свободата да го живее както иска. Но има едно нещо, което ме кара да гледам с презрение и това са хора, които работят непрестанно цяла година (за някой друг) и успяват да изтръгнат седмица-две за цялата година, през която да идат на почивка (например на море). Презрението ми не идва толкова, заради тази реалност, а заради това, че е прието за норма. Обществото си мисли, че това е нормално. 

Е, не е.

Разбирам, не всеки е роден лидер и не може всеки да работи за себе си. Това си е цяла една друга тематика, която също ще засегна някой път.

Но какво се случва тук? Един цикъл. Осем часа работа и после хайде вкъщи да хапнем, да си починем, да гледаме малко телевизия и хоп в леглото да поспим, че идва следващия ден, в който ни чака абсолютно същото. Колко вълнуващо. Това ли? А, не, имах предвид петъците защото те са любимия ни ден, защото следва една двудневна почивка (за повечето хора), през която масово решават да си "починат" като идат на бар и се напият до дупка, за да се самозалъжат, че живота може да е хубав и за кратко да забравят проблемите си. Ама модерния човек не обича да се справя с проблемите си, нали? Обича само да ги позабравя от време на време, че да му олекне. И после ужасният кръговрат на реалността отново ги сполита.

Сега, сигурно трябва да ми е гузно, че давам акъл там, където не е искан, но хей, това е просто някакъв блог-дневник и някакъв човечец, който пише някакви си негови мисли, така че не се впрягайте. Просто се замислете. Кога за последно чухте свой приятел да казва "обичам си работата"? Не си спомняте ли? Тъжно, нали? Ако пък сте го чули, това е едно на милион.

Масово виждам хора, които не понасят работата си и тяхната цел е колкото се може повече да не вършат нищо и да се скатават на работното си място, точно защото мразят работата си. Това, от своя страна довежда до една много лоша продукция и след това до много недоволни клиенти и накрая - до един много по-затъващ свят.

Ето един цитат, който е много подходящ по темата:

"Избери работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито ден до края на живота си." - Конфуции.

Сега веднага ще кажете "ама то тука няма много избор", с което ще отвърна с "а вие за хобита чували ли сте?" Те са нещо безплатно. Те са нещо, което не иска много да вложите. Иска само малко време и най-вече искра. Интерес. Нещо, на което днешната младеж липсва.

Хобито е нещо, което ако вложите време и енергия, може да се разрасне до истинска печеливша работа. Много ми е тъжно как като малък всички ме питаха какъв искам да стана като порасна, а аз още не знаех какви професии има по тоя свят, защото едва прохождах. А после като дойде пълнолетието ми ме питаха "намери ли си работа?", вместо "намери ли си хоби?".

Аз в момента съм в междината между хобито и работата. Работя обикновена работа, а в свободното ми време се отдавам на няколко хобита, едно от които е този блог. Но стига за мен. Сега пиша за вас.

Ако искате да нямате нужда всяка година да бягате от отегчителния си дом, за да идете на почивка, живейте така, че домът ви да е уютен и да се чувствате добре в него и да вършите дейности, които да са успоредни с вашата искра. Тогава всяко едно прибиране вкъщи ще е едно истински приятно изживяване, имайки предвид приятните дейности, които сте си планирали да вършите там, или пък някъде навън, ако сте приключенец. Ако живеете така, че всеки ден да ви е комфортно, то няма да имате нужда да бягате далеч, защото няма да имате от какво да бягате.

- Последния.