Аз срещу света

Светът като цяло, по-точно хорското разбиране за него се изменя с течение на времето. Много е интересно, когато си направим една ретроспекция и осъзнаем, че някои наши виждания са едва ли не преобърнати наопаки. Позволете ми да ви представя на кратко четирите фази, през които минах в моето лично взаимоотношение със света в най-глобалната му гледна точка.

Владение.

Като бях малък, имах силното желание да завладея света. Да бъде под мой безкомпромисен контрол. Абсолютна власт. Нямам спомен как точно се е зародила тази идея. Може би телевизия, може би някой друг фактор. Контролът стоеше някакси в центъра на моите виждания.

Периодът на това състояние бе грубо около годините на основното ми образование.

Унищожение.

След време, в тинейджърските ми години, започнах да мразя света. Мислех го за нещо ужасно. Гняв и отвращение властваха в съзнанието ми. Така изплува желанието ми да унищожа света. Всичко в него ми се струваше безсмислено, зло, покварено и противно. В такъв случай нямаше да има смисъл да съществува, нали? "Та, защо пък да не го избавим от мъките" си казвах аз.

Периодът на това състояние бе грубо около годините на средното ми образование.

Лекуване.

Години по-късно, с навлизането в живота започна все по-ясно да се отличават истинските неща от фалшивите. Под истински имам предвид чисти и автентични белези на човешки характери, на събития, случки и така нататък. Под фалшиви, разбира се, имам предвид обратното. Виждах, че има нещо нередно със света. Имаше неща, които не можех да си обясня как и защо се случват, но знаех, че те трябва да бъдат поправени. Светът в очите ми беше ранен. Имаше нужда от лечение. Исках да излекувам света. И това беше началният път към осъзнаването на моята житейска мисия. 

Периодът на това състояние варира в годините на навлизане в живота след пълнолетие, а като период на съзнанието някои определят като "тъмната нощ на душата".

Себелекуване.

С напредването на годините все повече се гмурвах и интересувах от мъдрости, четейки цитати и текстове, които могат да преобърнат начина на мислене на човек. Все повече и повече смислени ми се струваха и все повече започнах да ги разбирам (не всички де, все пак не съм гуру). Дойде моментът, в който открих свои грешки и недъзи, които не съм осмислял по-рано и сметнах, че е време да започна да работя над тях. Над себе си. Започнах повече да внимавам какво говоря и как говоря. Какво правя, как го правя и как то ще повлияе на околните и на света като цяло. Назовах този период "себелекуване" или самореализация. Натъкнах се на неща като "дзен" и медитация, които са абсолютен помощен двигател към тази пътека.

Един от най-важните житейските уроци, относно света който научих бе, че само когато промениш себе си, светът ще може да се промени.

Период на това състояние на съзнанието : текущ.

- Последния.